Fiore d’Ulivo беше тазгодишният ми рожденденски подарък, избран след дълго и внимателно обмисляне. Победи другите претенденти с едно основно качество – мирише „на мама“. Не на моята майка конкретно, а на идеята за майка въобще.
Слабост са ми парфюмите, които миришат „на мама“ и гледам в колекцията си да имам поне един. Може би защото като повечето деца от моето поколение съм отгледана от баби, или защото майка ми е далече – не знам, но подсъзнателно се опитвам да запълня липсата на майчиинска фигура в живота си с определен тип аромати. За някои от тях съм писала – Mémoire d’une Odeur например или Muse de Rochas. Сравнително рядко нося тези парфюми навън, те са ми по-скоро лекарство и утешителна прегръдка за моментите, в които съм стресирана, разстроена, преуморена или тъжна.
Разбира се, Fiore d’Ulivo ме спечели и с маслиновата си част, а при него тя е особено силна. Не знам как мирише цъфнало маслиново дърво, но тук отчетливо се усеща бистрата, зелено-златиста нотка на екстра върджин зехтин. Тревистата му, леко люта зеленина се допълва от смачкани листа босилек и макар много да обичам босилек в парфюми (и не само), в този ми идва малко в повече. Комбинацията зехтин + босилек се превръща в песто, а босилекът е една идея по-натрапчив, отколкото ми харесва и утежнява и без това „мазната“ структура на аромата.
Преди да отидем съвсем в салатения жанр, да извикам и другите участници – лимон, който олекотява „пестото“ и му добавя свежест, и цветя (магнолия и жасмин), които превръщат мазното усещане от зехтина в плътната мекота на козметичен крем. Точно тази козметична нотка ми харесва и ми мирише „на мама“. Не е съвсем буквално козметична и в никакъв случай не е химическа, напротив – ароматът стои естествен и природен, и все пак облагороден. Харесва ми непринудената му елегантност без условности и преструвки, мекотата и дружелюбността му. Едновременно свеж и топъл, ласкав като прегръдка и лесен за носене парфюм, спокоен и оптимистичен, неусложнен като слънчев ден. Все пак не е добре да се купува насляпо заради мазната, зехтинена нотка, която не допада на всички. На мен лично ми идва тежичък за лятото, през есента е добре, но мисля, че пролетта ще е неговото време.
Година на излизане: 2009
Нос: Анжелин Пубо Лепорини
Олфактивна група: цитрусово-ароматичен
Връхни нотки: лимон, лотос, босилек, амбрет
Сърцевина: цвят от маслина, магнолия, жасмин
База: мускус, бензоин, амбър
Робърт Бърнс, „Диана и нимфите“, 1926 г.
